Ечемик

Ечемикът е една от най – древните селскостопански култури. Произхожда от Африка (Етиопия) и Азия (Китай и Япония). Използван от древните цивилизации като храна за хора и животни, както и за направата на алкохолни напитки (най-популярна е бирата). Първата рецепта за бира от ечемик датира от 2800 г. пр. Хр. в древен  Вавилон. В допълнение -  ечемикът е бил използван и за различни медицински цели. През Средните векове ечемикът бил много скъп и не толкова разпространен, но в Европа от него се е приготвял хляб в комбинация с ръж.

 

Поради голямата си екологична пластичност той е култура с много широк ареал на разпространение. Отглежда се както в полярните области, високите планински места до 4000-5000 m надморска височина на Непал, Тибет, Пенджаб и Хималаите, така и в субтропика и планинските райони на тропика.

Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. 

Ечемикът е основна пивоварна култура в света. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати.

У нас тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка, но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля 2 пъти и към момента се отглежда на площ от около 2-3 млн. дка.

По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат значително по-високи добиви.