Зърненобобови култури

Соята (Glycine max) е едногодишно растение от семейство Бобови, срещащо се в диво състояние в Източна Азия. Родината ѝ е Китай, а в Европа тя става известна едва към края на 18 век.
Без да са имали съвременните технологии за изследване и доказване на вкусовите и лечебните й свойства, древните народи ползвали и ценели соята. А учените, които отдавна й се възхищават, откриват все нови и нови нейни ценни свойства.
Дребните жълто-кафеникави зърна съдържат вещества, които подпомагат профилактиката на такива сериозни заболявания като рака и сърдечно-съдовите страдания. Редовната употреба на соя в менюто намалява холестерина в кръвта и блокира опасните свободни радикали.
От това растение може да се приготви соево брашно, сос, мляко.

Много учени са убедени, че честата употреба на соеви продукти има по-цялостно въздействие върху човешкия организъм в сравнение с много други храни и допринася за здраве и дълголетие. Соята е богата на различни видове фитовещества, някои от които – единствени по рода си. Соята съдържа изофлавоноиди (наричани още "фитоестрогени или "естрогените на Природата", контролиращи действията на хормоните и предпазващи от рак), генистеин, фитиева киселина, сапонини, протеини, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, фолацин и др.

Не на последно място соевите зърна са и отличен фураж за селскостопанските животни.

Фасулът (Phaseolus vulgaris) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.
Фасулът се отглежда изключително за храна. Белтъчините му по хранителна стойност се доближават до тези на месото, рибата и други животински продукти. Те се усвояват сравнително пълноценно от човешкия организъм. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Зрелият фасул е богат на минерални соли. По-голямо значение от тях имат калцият, фосфорът, магнезият и молибденът, които влияят особено добре за изграждането на костната система и зъбите. Фасулът съдържа разнообразни витамини: В, В1, никотинова киселина, рибофлавин и каротин. Той действа като „противоотрова” на холестерина, като го свързва и измества от кръвния серум.

Лещата (Lens culinaris) е вид едногодишни растения от семейство Бобови (Fabaceae). Те се отглеждат за семената им, които се използват за храна. Растението е храстовидна годишна култура, произлизаща от районите на Азия и Близкия изток. Смята се, че лещата е сред първите култивирани от човека храни. Археолозите са намирали находки на култури от вида на лещата в древни селища, датирани на възраст над 8000 години. От Мала Азия и Азия лещата е пренесена към Европа и Африка, а по-късно и в новите континенти

Богата е на витамините В1, В2, В3, В5, В6 и В9;Отличен източник е на минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк, селен, калций, калий, мед, манган;Богат източник на фибри.